Немски сказания“ на известните писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим

„ Немски сказания “ на известните писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са оповестени през 1816 ~ 1818. Споделяме една история от този чудноват алманах с митове, в духа на най-старите епически обичаи на германците. 

„ Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват директно, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; назад, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, само че по тази причина пък по-отчетливи багри и изискват повече съвестност и разсъдливост. “ 

♠ Братя ГРИМ

Бог благославя хляба и солта

Сред нас, немците, е общоразпространен обичаят след гощавката домакинът да каже: „ Не беше кой знае какво, задоволете се с него. “ Та един път някакъв княз бил на лов, преследвал дивеча и се откъснал от прислужниците си, тъй че през целия ден и цяла нощ се скитал из гората. Най-сетне се добрал до въглищарска барака, а притежателят й стоял на вратата. Тогава прегладнелият княз споделил: „ Благословен да си, дребосъче! Какво имаш за ядене? “ Въглищарят отвърнал: „ Слава Богу, задоволително “. „ Е, дай ми каквото имаш “, помолил се князът. Тогава въглищарят отишъл и донесъл в едната си ръка резен самун, а в другата чинийка със сол; князът ги сграбчил и почнал да яде, тъй като бил гладен. Искал да се отблагодари, но нямал пари в себе си; по тази причина свалил едната си сребърна шпора и я дал на въглищаря; след което го помолил да го изведе на правия път, което и станало.

След като се върнал вкъщи си, князът проводил прислужници да доведат въглищаря. Въглищарят пристигнал и донесъл подарената му шпора; князът го поздравил и го поканил на масата, като го уверил, че няма да му стори зло. По време на гощавката князът попитал: „ Човече, тези дни при тебе е бил един господар; огледай се дали той не е някъде тук на масата. “ Въглищарят отвърнал: „ Струва ми се, че бяхте Вие “, измъкнал шпората и траял: „ Искате ли да Ви върна това нещо? “ „ Не, дал отговор князът, това ти е за подарък, наслаждавай му се и му се радвай. “ Когато пиршеството свършило и всички станали, князът се доближил до въглищаря, потупал го по рамото и споделил: „ Е, дребосъче, задоволи се с това, въпреки че не беше кой знае какво. “ Въглищарят се разтреперил; князът го попитал за какво, а оня отвърнал, че не е бивало да го споделя. Тъй като князът упорствал, продумал: „ Ах, господарю, когато казвате, че не е било кой знае какво, дяволът застава до Вас! “ „ Ако това е правилно, откликнал князът, и аз ще ти кажа, че когато се приближих към колибата ти и те попитах какво имаш за ядене, а ти отвърна, че популярност Богу, имаш задоволително, видях зад теб да стои ангел Божи. Затова ядох от хляба и от солта и бях доволен; по тази причина и в бъдеще няма да споделям, че нещо не е било кой знае какво. “

* Brot und Salz segnet Gott, 1818

Из: „ Немски сказания “, Братя Грим, изд. Алтера
Снимка: Wilhelm Grimm and Jacob Grimm in 1847, en.wikipedia.org